История такава ще разкажа,

за нрава днешен и за обичая,

и точки гледни ще покажа,

а изводът – той иде смело в края.

Не търся с думи някой да накажа,

човекът днес аз искам да опиша,  

но можех ли  – едва ли щях да се откажа,

за израза „все тая“ почнал съм да пиша.  

Та ето и по същество:

Да кажеш „Добър ден“ е  дело трудно,

„Довиждане“ пък стана тежко демоде,

съзнанието отдавна вече не е будно,

потънали сме в пошлост – бурно е море.

Пари да имаш и да си заможен,

съвременна са висша ценност.

Крещи животът – Такъв съм  невъзможен,

навред струи лукавост и надменност!

Братът брата без да мигне ще погуби,

родителите си затриват за едни пари,

човешкия ни облик се изгуби,

затворени са райските врати.

В ръце ще трябва да се вземем,

да пазим и почитаме добрия тон,

и най-накрая нека всички вденем,

наченал е светът предсмъртния си стон!