Издигнаха се гълъбите бели,

високо над планинските предели,

там, над върховете побелели,

налегнати от преспи наедрели.

Издигна ги внезапен шум,

и пукот, после долетял,

изплаши ги барутно „Бум!“

и майчин вик изнемощял.

Застанали в редица, прави,

и с пушки сочещи напред,

войници, със сурови нрави,

куршуми пускаха отвред.

Безропотно присъдата изпълниха,

в очите нямаше ни жал, ни свян,

с олово клетника напълниха,

отиде му животът зян.

Надупченото тяло свлече се,

поеха дробовете сетния си дъх

а майката, разплакана, притече се,

и молеше Светия Дух!

Затриха в миг сина й,

убиха клетото момче,

във плач се губеше гласа й,

сърцето й - току да спре.

Какво направил бе,

не стана ясно.

Виновни бяха, вероятно,

векът и времето му бясно.