На прага сме на Новата година,

на ужас стар и на говна,

и ако някой удържа и се не спомина,

ще си намери той война.

Я по пътищата родни,

където газят тъй за кеф,

или по селата ни безплодни,

вмирисани като кенеф.

Съседска злоба ще го стигне,

ще се надене той на остър нож,

и никой даже няма да премигне,

ако не е тъмнокож.

Ще тъпчеме стомаси,

от бъчвите ще пием жадно,

забравили, че клети сиромаси

животът блъска безпощадно.

Да пием, братя и сестри,

до дъно всичко да изпием,

и нищо че гъза ни ври,

от утре пак ще се покрием.

Защото този ден е рай,

Но не за Вас и не за мен,

търговци виждат пищен рай,

за тях годината е ден.

А утре пак ще сме си ние,

отново ще сме много зле,

но ще ни мъчи зло безсъние,

след думите – Живеем си добре!