Отначало Иван погледна с недоверие  предложението, което му беше отправено току-що от мазния дебелак, който го гледаше очаквателно. Обаче се нуждаеше от тези пари, а единственият начин да се сдобие с тях, бе да ги заеме именно от този тип – Сари Мазния. Иван познаваше много хора с прякори, но за нито един не можеше да каже, че му приляга толкова добре. Мазния вероятно тежеше половин тон, ако се съдеше по размера на сакото му, което със сигурност беше шито по поръчка. Никой магазин в града нямаше подобен размер на щандовете си. Тънките му крака обаче казваха, че притежателят им е не по-тежък от 80 килограма. Имаше нещо странно в този тип – помисли си Иван. Не само лекотата, с която склони да му даде поисканата сума му се стори перверзна, но и начинът, по който изглеждаше тялото му. Несъразмерно. Сякаш сглобено от конструктор лего. Дори и главата му беше правоъгълна и някак неестествено издължена. Косата на Сари беше прилежно пригладена назад, като се извиваше зад ушите му, така че краищата й образуваха нещо като рогове пред бузите му. Или беше сложил прекалено много гел, или не се беше къпал от известно време. По-скоро беше второто, като се имаше предвид миризмата, която се носеше около него.
Господи, колко му трябваха тези пари. За първи път беше сигурен, че знае кой кон ще спечели състезанието. Беше сънувал конят Ефир предната нощ. Гривата му една такава – лъскава, а той тича напред, докато останалите жокеи дишат плътния слой прах, който се образува след сблъсъка на задните копита на бъдещия победител с твърдата земя. Просто беше сигурен в своята печалба. Дори и стартовият номер на коня съвпадаше с годините на Иван – 36, което още повече подсили инстинкта му. В съня му Ефир профучава покрай него с такава бързина, че той усеща с цялото си тяло въздушната струя, която се образува и която го обгръща нежно, като любяща майка – своето пеленаче.  
-  Имай предвид, батка, че сумата не е малка. И, ако нещо не ти сработят нещата, разбираш ме какво имам предвид, може да ти се случат доста неприятни неща. А ние не искаме това да се случва, нали батка? – Иван гледаше с погнуса безформения мъж пред него и за момент му се прииска да му изкрещи – Добре, БАТКА! Обаче стисна зъби и протегна напред ръка, за да вземе от Мазния, също толкова тлъстата пачка.
- Още утре вечер ти ги връщам (пак му се прииска да изкрещи „батка“, но се сдържа и този път), Сари. Няма да има проблеми, увери го Иван.
- Е, ще видим кой-кого! – отвърна му дебелакът.
Какво искаше да кажа с това „кой-кого“? - помисли си Иван. Значеше ли изобщо нещо или беше тъпа фраза, заучена от някой още по-тъп филм? Няма никакво значение – успокои се той – парите вече са у мен, така че да си гледа работата. След края на надбягването ще съм много, ама много богат!
Така и стана. Ефир беше не просто състезателен кон. Ако конете имаха божества и полубожества, то той определено беше едно от двете. Ако се съди по преднината, с която финишира преди останалите, вероятно беше от първите – истинско божество.
Нямаше по-щастлив човек от Иван в този момент. Подскачаше наоколо и потупваше по гърба напълно непознати за него хора, заради което на няколко пъти, чу да говорят за майка му. – Майна Ви и на вас, боклуци! – Аз съм вече богат! – викаше Иван, докато си проправяше път към касите, където богатството му щеше да бъде осребрено. Най-накрая стигна до една от кабините и побутна с върха на пръстите си печелившия талон. Очилат мъж с прошарена коса го пое и започна да го разглежда, сякаш за първи път виждаше талон за залагания. Иван очакваше всеки момент онзи да му зададе въпроса – „Какво е това?“, обаче мъжът свали очилата от носа си каза – Ей на това му викам печалба. Едно на милион! Ей сега, младеж. Изчакай малко, че ще ми отнеме време да преброя парите ти. – каза касиерът и се запъти към задното помещение.
Там трябва да сейфът, помисли си Иван.  – Шибаният сейф с моите пари! - докато го казваше, нарочно захапа кокалчетата на показалеца на дясната си ръка, защото му идваше да изкрещи от възбуда. Все пак успя да сведе бойния вик, който напираше сякаш от петите му, до едва доловимо мучене, което по-прилягаше на болна крава.
След известно време касиерът се върна с едно куфарче с думите – То е подарък от фирмата, и уточни  - За най-тлъстата печалба получавана някога. Иван очакваше да покапе свинска мас от устата на мъжа, докато казваше "най-тлъстата печалба", но това не се случи. Взе куфарчето, благодари и се отдалечи с бърза походка. Мислеше си, какво ли може да прави с толкова много пари. През ума ми преминаха всякакви лъскави неща и скъпи курорти...
Така се беше замислил, че не усети кога е стъпил на пътното платно. В неговата посока идваше огромен камион натоварен с бетонни профили и арматурно желязо. Отстрани на кабината, на лявата врата гордо стоеше надписа – „Ефир“- ООД, а отпред, точно върху радиаторната решетка числото 36. Вероятно служебният номер на камиона. Или пък беше щастливото число на шофьора, който се опита да спре като се хвърли върху педала на спирачката с двата си крака. Огромния товар, който носеше отзад все пак си каза тежката дума. Камионът поднесе на една страна, а въздухът замириса на изгоряла гума и нафта. Иван дори и не успя да разбере какво се случва. Не усети кога „Ефир“- ООД се сля с тялото му и го повлече към близката стена, където тежката ламарина, заедно с тялото на Иван, се размаза със силен трясък. Куфарчето отхвръкна и падна недалеч на асфалта. В настаналата суматоха така и не се разбра кой се докопа до него. Просто изчезна.
Месец по-късно, след като беше забогатял неочаквано, Петър се събуди внезапно. Погледна часовника и установи, че за поредна нощ се будеше в точно в 3:15 и отново беше сънувал онзи сън. Надбягване с кучета. И тази нощ хрътка наречена Ефир беше победила с голяма преднина. Това трябва да е знак – каза си Петър – трябва да намеря това куче и да заложа на него всичките пари, които буквално ми паднаха върху главата онзи ден. Сигурен съм, че ще спечеля! Човек трябва да знае кога да разчита на инстинкта си – каза Петър и се обърна на другата страна в опит да заспи, за да има сили през утрешния нов ден за високи залози и огромни бъдещи печалби.