Тънки токчета тропаха равномерно по паветата в една тиха и спокойна уличка, в центъра на града. Няколко отдалечени една от друга лампи осветяваха пътят им, оформяйки по земята малки жълтеникави петна, в които почернелите от мръсотия павета изглеждаха сиви и чисти. Млада жена, на около двадесет и пет, с черна като безлунно небе коса, вързана в стегната опашка крачеше спокойно, без да се оглежда наоколо. В тишината можеше да се чуе как тънката цигарена хартия изгаря заедно с тютюна в нея. След секунди от устата на младата дама излезе гъст сивкавобял облак, който се разнесе бавно над нея.  Тя се наведе и с едната ръка опъна по бедрото си мрежестите чорапи, които носеше. Гърдите й се показаха безсрамно изпод дълбокото деколте на роклята, а позата на тялото накара ефирния плат да се отдръпне отзад почти до кръста й. Тази гледка накара млад мъж, на около 20 метра от нея, да изпусне връзката с ключовете, с които се канеше да отключи входната врата на къщата, в която живееше.
Младата дама се обърна назад съвсем спокойно, лека усмивка се появи на лицето й и тя се изправи, като наметна на рамо чантичката си. Дръпна си още веднъж жадно от цигарата и я запрати надалеч с показалец и палец. Това движение впечатли младежа и той се засмя радушно. Цигарата се удари в една стена и от нея се разхвърчаха малки червеникави искри, който изгаснаха още преди да са стигнали земята.
Младата дама приближи до воайора и вече може да види лицето му. Беше красив. Зениците й се разшириха и тя се доближи до ухото му, където усети ароматът на тежък мъжки парфюм.
- Искаш ли да се позабавляваме, сладък? – попита тя и облиза леко меката част на ухото му. Не чака дълго за отговор, защото усети как ръката му обгърна кръста й и с леко побутване я насочи към входната врата. Ключът щракна и вратата се отвори приветливо за двамата влюбени.
Момчето се опита да напипа в тъмното ключа за осветлението, но тя го спря. – Остави така, искам да ми е тъмно – каза младото момиче и бръкна в чантичката си.
Кръв се стичаше по носа и брадичката на момчето, което вече не изглеждаше толкова красиво, но това нямаше никакво значение сега. Тежката желязна табакера се стовари още няколко пъти върху главата му, оставяйки малки вдлъбнатини, от които като гейзери мигновено бликваше кръв. Момчето се строполи на земята и издиша последния си дъх.
Тънките токчета зачукаха по паветата със същия равномерен ритъм както преди. Мека светлина озари спокойното й лице и тя пое блажено поредната порция никотин.