История такава ще разкажа,
за нрава днешен и за обичая,
и точки гледни ще покажа,

На живота реката безкрайна не е,
живеем със срок и тежък печат,
старец си днес, а вчера – дете.

Мечи чал, мечи чал,
как допуснахме го този хал,
скиори да летят по родните писти, 

Дали видял си там, високо в планината,
орелът скален  как лети,
а ниско долу, по тревата,

И днес те чакам край морския бряг,
часовникът не гледам, а броя вълните,
и мислите към теб насочени са пак,