Осеян пътят е с пиратки,

почернени са улиците от барут,

гърмежи чуваха се кратки,

изхвърча в небето месечния труд.

И ярки фойерверки стрелнаха се,

високо вдигнаха познатата ни суета.

На близки погледите мернаха се

в престорена пиянска доброта.

Нощес огъваха се  масите,

и не под напора на чашите.

На пода още се търкаля портокал,

лежи до него изпокъсан, стар парцал.

Но Новата е вече тука,

и всички казват, че е на късмет,

и на кого тогава да му пука,

че газим в тонове ненужна смет!