В България, във всеки дом,

денонощно кърти се бетон,

щом чуят се петлите първи,

започва архитектурния погром.

И всеки тук е познавач,

не се свени да чупи и ломи,

от утрото  подхваща той къртач,

защото пречат му поредните стени.

Той свикнал е да гледа на широко,

в списанията, във филмите дори,

жена му също казва – Ех, ще е жестоко,

не спирай ти – кърти!

Стените тежко рухват,

осеян подът е със прах,

мълчат съседите и се задъхват,

обхванати от черен страх.

Но майсторът не спира,

къртачът стиснал с двете си ръце,

животът чужди той ще изкопира,

ако ще таванът да се предаде!