На луната в сянката сребриста,

очите ти, любима, виждам,

и в тази сянката, някак чиста,

душата  твоя разпознавам.

Косите ти са слънчеви лъчи,

които топлят моите длани.

О, влюбени са моите очи

и както беше лани.

За нежните ти устни тръпна,

За допира вълшебен с тях,

И сетне тихо да прошепна,

За тез целувки аз пламтях.