и скъп подарък ми е тя,

затуй не искам да се кося,

за разни мижави неща.

Живея си живота тихо,

подреждам си го както знам,

дори за някой да съм „психо“,

аз данък няма да му дам.

Не гледам в чуждата паница,

не тръпна и за власт,

и нямам в джоба си жълтица,

но и не изпитвам сласт.

Мисълта ми тиха е и кротка,

но черна става тя завчас,

потърси ли ми някой сметка,

как трябва да живея аз.

O, не, не ме корете,

аз няма да се променя,

и вие също, но не ви виня,

затуй – по-тихо говорете.