Обичам често да попушвам

край мен на гнило да смърди,

артериите с катран да си запушвам,

да дишам все по-тежко от преди.

Обичам жълтите си зъби,

дори и храчките на сутринта,

дори и в дробовете да ми раснат гъби,

аз знам - ще я дочакам пролетта.

И само някой да ми каже,

и само някой да посмей,

да пробва от това да ме откаже,

ще се превърна в грозен змей.

Ще скачам, ще крещя,

ще мачкам чуждата особа,

подир съвсем ще изтрещя,

и ще излея цялата си злоба.

Обичам да си пуша,

обичам да димя,

и нищо, че в устата сещам суша,

и нищо, че  воня.