Буря зловеща животът подхваща,
душата ми трови и къса плътта,
спомени скъпи без жал ми изпраща,
зъби и нокти проблясват в нощта.

Мълнии мощни сърцето раздират,
бичуват безжалостно мойта душа,
кървави късове от мене съдират,
последна, усещам, ще бъде нощта.

С какво го заслужих – не зная,
не питам защо ми се случва,
започна ли – aз знаех му края,
да обичаш, едва смъртта те отучва!