Отново цъфнаха липите,
отрупани са с нежен цвят
и в миг припомних си белите
що правех в детския си свят.

Тогаз стопяваха се дните,
ногата нямаха покой
и бягаха далеч бедите
и чувствах се като герой.

Нахлупил сламената шапка,
усмихнат, ведър и щастлив
от боба, след поредна хапка,
отново ставах пакостлив.

И колко хубаво било е
да мисля само за игра,
и колко истиска била е
на всяко утро новата зора.

Как силно искам да се върна
назад към детските си дни
и първата любов да зърна,
дори да гледам отстрани.

През детството живеем
най-хубавите от живота дни,
дано ний всички съумеем
да видим живи своите мечти.

 

можем да се чувстваме деца, дори и да сме пораснали - малко повечко надежда, малко повече непринуденост, усмивки и веселие .. поръсете и с щипка мъдрост и питката на щастието ще се изпече идеално от всички страни, без да изгори ;)