Лети душата окрилена,

на рамото на детските мечти,

високо тя се рее озарена,

на слънцето от топлите лъчи.

Лети свободно и препуска,

над нови, непознати светове,

душата ту издига се, ту спуска,

обляна цялата е в цветове.

Свободна е да тича, ако иска,

реши ли тя, за миг ще полети

и никога не ще да бъде низка

когато извор е на хиляди мечти.