Веднъж целуна ме горещо,
ти помниш ли кога?
Тогава исках да прошепна нещо,
искам и сега. Не!
Тогава исках да крещя,
а името ти да отеква
навред във пустата тъма,
когато ти си тръгна,
когато и за миг не се обърна,
и сам останах на перона,
спомням си добре това.
Сам, а около мен тълпа!
Сега си спомних колко мрачна,
колко хладна бе нощта.
Зловещи спомените са, не чакат,
завръщат се при мене те,
от сънищата ми чудовища изскачат,
а аз задъхан, със кървясали очи
с твойто име на уста се будя,
ръце напред протягам,
и търся те в нощта,
любов, къде ли си сега?
За мен си всичко на света!